Кратка история на училището

  Училището в Смядово отваря врати за първи път през 1820 г. До Освобождението на България то се поддържа от приходите на църквата, както и със събрани средства от населението.

Първоначално учат само момчета. С назначаването на първата жена учителка момичетата също започват да посещават училище. През 1872 г. е открито девическо училище. Учредено е и неделно училище за възрастни, по подобие на Шуменското.

Първоначално Смядовската прогимназия съществува като горен курс на основното училище, с два класа. През 1897 г. те се закриват и основното училище остава с четири отделения.  Различните отделения започват учебната година по различно време. На 9 и 10 май се провеждат годишните изпити.

През 1906 г. отваря врати нова училищна сграда, но и в нея стаите не могат да поберат желаещите да учат и обучението на децата продължава в 3 частни сгради.

През 1912 г., когато се обявява обща мобилизация,  занятията са прекратени.

Учебната 1914-1915 г. започва със записването на 973 деца. Поради нарастналия брой ученици учителите не са достатъчни и се назначават нови. До 1933 г. броят на учителите е 18. Училищното настоятелство набавя учебници и учебни помагала. През този период училището е затваряно само за изораване на нивите, при гроздобер и прибиране на царевицата.

На 16 декември 1924 г. учениците влизат в две новопостроени сгради. Едното училище се намира на северния край на селото и се казва «Отец Паисий», а другото на южния край и се казва « Христо Ботев». Голямата сграда е обявена за прогимназия.

През 1928 г. за пръв път се празнува денят на детето, като се урежда дневна забава за учениците. През 1935 г. е създадено допълнително земеделско училище, което съществува до 1944 г.

През 1945 г. се учредява общоселски комитет за създаване на гимназия. Този комитет се заема със задачата да събере данни за броя на учениците в околността, наличието на учителски кадри, необходими средства. Проучванията дават резултат и Министерството на народното просвещение решава, че в с. Смядово - най-голямото село в този край, има условия за съществуването на гимназия. През 1946 г. се открива гимназия.

През 1952 г. училището е електрифицирано. За пръв път учениците участват в олимпиада по математика. Започва изучаването на стенография. Откриват се много кръжоци. Въвеждат се четири учебни срока и петобална система за оценяване.

През 1959 г. е открита  новата сграда на училището, в която учим  днес.

През 1960 г. гимназията е закрита и е открит селскостопански техникум. Приети са 160 курсисти, разпределени в 4 паралелки - 2 по специалността полевъдство и 2 по животновъдство.

През 1965 г. селскостопанският техникум е трансформиран в Средно професионално училище /СПТУ/ с прием от 8 клас и тригодишен курс на обучение със специалност „Овощарство”.

От 1974 - 1975 г. училището се преобразува в ЕСПУ „Димитър Благоев“. То обединява учениците от І до ХІ клас. В училището учат 591 ученици, разпределени в 22 паралелки.

От 1990 г. 2016 г. училището е средно общообразователно (СОУ) и носи името на създателите на българската азбука – „Св. св. Кирил и Методий“ .

От 2016 г., с влизането в сила на новия Закон за образованието, училището е средно – СУ „Св. св. Кирил и Методий“.   

Ученическо творчество

„Моето училище"

Моето училище или по-скоро моят „втори дом”! Поне това чувам от повечето хора. Макар че семейството е едно, в училище също би могъл да почувстваш хората около теб като част от друго семейство - не с което живееш и израстваш, а такова, с което се забавляваш и в което намираш хора, с които да споделяш и на които да се доверяваш.

А учителите? Те са нашите втори родители. Също като истинските ни родители, често ни дразнят и недоволстваме, защото  ни натоварват с купища  задачи. Да, вярно е, че е изморително и че трябва да учим много, но те не го правят  за наше добро. Те се опитват да ни „отворят очите”, опитват се да ни покажат, че имаме възможности да постигнем всичко, стига да го искаме, учат ни да вярваме в себе си и да сме достатъчно упорити и да не се отказваме при най-малката пречка. Преодолеем ли тази пречка, ще успеем да се справим и с всичко, което ни предстои в живота. Учителите са нашите просветители и се опитват да ни докажат, че можем да успеем в живота, че можем да станем достойни хора, за да се гордеят с нас.

Може би на много от нас не им се ходи на училище, чакат лятната ваканция или се молят най-после да завършат училище. Но в тези дни на карантина някои от нас осъзнаха, че е много по-добре да ходим на училище, отколкото да учим от вкъщи или да имаме дълга ваканция.

В моето училище ми харесват много неща - това, че има много тревни площи и  площадки, на които всеки ученик  наволя би тичал и играл; графичните изображения на гърба на училището, които изобразяват знанието. Аз обичам училището си! Макар и често да ми е трудно, да не съм успяла да се подготвя напълно, да ми се иска да имам повече свободно време все пак аз много, много го обичам! Това безценно чувство е дълбоко в сърцето ми и ще си остане там  дори когато вече съм пораснала и съм поела своя път в света на възрастните.

                                                    Надя Джанкова 9 клас

Моето училище

Училище мое любимо,

изпълнено с приказни дни!

за твоя празник аз те поздравявам,

Честит 200-годишен юбилей ти пожелавам!

гордея се, че в тебе уча

и прага ти прекрачвам със поклон!

в сърцето си вечно ще нося

за тебе спомен

като за втори мой дом!

                                  Йована Иванова, 9. клаc

МОЕТО УЧИЛИЩЕ

Какво е училището?

Училището е всичко,което помага на едно дете да стане човек,а след години и родител.

Училището! Това са приятелите, които помним до края на живота си. Именно с тези приятели се подкрепяме един друг- с тях чувстваме радостта от победата и страха от провала.

Училището! То е нашият учител към опознаването на истинския живот. През целия си живот човек се учи. А училището е основа на всичко. То ме научи, че знанието седи в основата на всичко. Тук разбрах, че личността на човека зависи от хората около него, от родителите, от учителите.! Винаги ще помня първия учебен ден! Спомням си как влязох за пръв път в двора и нетърпеливо държах букета в ръка и нямах търпение да видя какво следва...